понеделник, 31 октомври 2011 г.

сЛедваща мОрава


лицето ми се преобръща
за да види
как се гмуркаш в есента
соната в ласкава тоналност
приют за
скърцащи ръце

оглупели сме

миналото ме гъделичка
и с пълни шепи
търпение
се пъха между
празничните синини

очите ми
са вечни призраци
над контузената ти усмивка
сега има само
пръсти
подтикващи към ключове
за
..сЛедваща мОрава...

вторник, 25 октомври 2011 г.

в


в лявата ръка
на мислите
танцува
красиво намерение

с Отвращение


глупаво е
стърча върху спомените
които всеки ден
с котешка стъпка
се изплъзват

дочух шепот
който си пъха носа в нашите работи

в капана на огледалото
греховете са нанизани като мъниста
ръцете са бутове
върху коледно кресло

за да мога да спра
да мисля за него
трябва
(ли)
да си внуша
"отвращение"

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

need to


имам нужда от място за катастрофа
или
затишие, на което мога да спя....

ОТКРИВАНЕ


Tвоята кожа е
гола
и златна като слама;
току-що отсечена..
Мислите-
обръч от шепоти
стържът от сутрин до вечер
като спирачки,които
всеки казва,че са за смяна;
в
онези мигове,когато
златен или ръждясъл
пречиш
на съмнението да
да повярва
..че ако пак си тук-"ще ме откриеш"
в онези мигове
те обичам още....

четвъртък, 13 октомври 2011 г.

hate


Опит да се измъкна
oт неговата токсичност
танц в ритъма на капки роса
шепа топлина
диша във въздуха
...... i hate you:

сряда, 12 октомври 2011 г.

тОГАВа


светлото отлежава
като
магистрала във въздуха
припомня
акорди и крясъци
звънтящи като
в траурна утрин

АЛАРМА
по-могъща от случилото се.....тОГАВа

котките


котките
в края на деня
ще скърцат
без да ми досаждат

котките
на края на деня
беа да мъркат
тихичко играят.

с



Помолих те. Недей да ми звъниш
по телефона. Нито на вратата!
Звучиш като фонтаните на Рио.
Ухание на влага и какао.
Прекъсва нещо... тит... тит... тит.
Две думи чух, а нищо не се чува.
Затворих те в музей. Тамян и грим.
Пийни текила и преспи със други.
Премествам се във нов апартамент.
И светофарите не ти намигат.
Настинала ли си?! Вземи фервекс.
На мене от сълзи ми се повдига.
Какво ли? Във ремонт съм, извинявай.
А боксерките ми... не знам къде са,
за да помисля как ще ми ги сваляш.
Във събота?! Ще гледам мач на Левски.
Проклети телефони! Ето пак.
Забравял съм те, колкото те помних.
Добре, Любов! Бъди!... Бъди ми враг.

Така ми даваш шанс...
да ти затворя.

....?


не исках
но няма как
и ще остане
все така
като
греда
в
утрото
тази мисъл
че
някъде .....
....згреших