с

Помолих те. Недей да ми звъниш
по телефона. Нито на вратата!
Звучиш като фонтаните на Рио.
Ухание на влага и какао.
Прекъсва нещо... тит... тит... тит.
Две думи чух, а нищо не се чува.
Затворих те в музей. Тамян и грим.
Пийни текила и преспи със други.
Премествам се във нов апартамент.
И светофарите не ти намигат.
Настинала ли си?! Вземи фервекс.
На мене от сълзи ми се повдига.
Какво ли? Във ремонт съм, извинявай.
А боксерките ми... не знам къде са,
за да помисля как ще ми ги сваляш.
Във събота?! Ще гледам мач на Левски.
Проклети телефони! Ето пак.
Забравял съм те, колкото те помних.
Добре, Любов! Бъди!... Бъди ми враг.

Така ми даваш шанс...
да ти затворя.