четвъртък, 19 май 2011 г.

Free(day)


Петък

(окончателно) съвършен
червени завеси на каруци
Ние сме далеч ... (на разстояние) в измислен
плаващ свят..

в паметта ми- блясък
струя u пера
влажни дни
силует в полето
преродени форми

около билото на хоризонта
светлината рецитира стихове
които разтапят ехото

слънце на части под водата
чаша на пръсти
създаване на време стоене
преди пълно потапяне
безредици или възбуда

на вън облаците си почиват
в краката ми

вместо празна дупка


по средата
между нашите мисли се
борят сенки
изработени от вятъра
тогава
ме хвана за ръка
"Това не си ти, това съм аз"
началото на края
на един пулсиращ хоризонт
под тежестта на мълчаливото небе
очите ни побират всичките планети
сгънати в
хартиени самолети танцуваме с птиците
гледай капят капки
лети, лети докато попиват
в черните перца на гълъби и врани
и разкъсват нежно нашите хартиени криле
заедно
ние сме разбити и
плуваме в почвата като корени
пълзим заедно с червеи
нарязани на две от деца
поглеждам те с
лека усмивка по ръба на устните
уличното осветление трепери

дано ударите на надеждата утре
ни събудят по-смело

Несъвършенства ..


Звездите са блясък
като обект на завист в очите ти
мечтите си катастрофа и догарят на пода
света се усмихва твърде умислено
Непрекъсната следа от мисли за....
Пропуски..

под съзнание


попълване на порите
очите ни са заключени
тихo подписваме устните си
Прегръщат се всички мечти
поливам миналото

Аз съм лют червен пипер
твоето небце виси на ръкава ми
Гръбнакът изяжда гласа ти
отпивам счупени стъкла
луната ме разглежда в огледалото
.."и грешки, и чувство за хумор и милост
и пътувания и гласове и лица
и цветове и лято и сутрин
и знания, и сълзи и шанс.."

неделя, 8 май 2011 г.

"I DON'T care"


Тръгвам боса върху заспалите
ти устни
заключвам вратата
а стените ми се зъбят като
челюсти на куче
с откъснат език,нежността
гледа опулена
върху рамото и дълго ще
дремят следите от нокти
на предишни надежди
От всички заплахи ще
поникнат цветя
обидите като хищни птици
отлитат завинаги
твоето дишане ме подмина
но всичко около мен се връща назад
чувствата ми са безпомощни
В полунощ разхождам
вън от релсите
бездънните сенки под очите си...

На

На
татко в шепите
съм се родила
такава мъничка и кървава като
ожулено коляно.
Недей да тик-так,тик-так
ще изскочи розовият плод на
саможертвата

събота, 7 май 2011 г.

хай!ку-ку

в края na деня цветът
е сиво-зелен
АЗ е далече от мен



Залезът е червен
като око на работник след бира

A.Савов-приятел

чела си сигурно Илф и Петров..."Златния телец"...
......"делото на давещия се е в ръцете на самият давещ се"

петък, 6 май 2011 г.

Ръб


Прегръдките ни се крият
като бълхи между дрехите...
в тъмното блести черепът
на спокойното минало;
като трева над пресен гроб
поникват чувствата..
(Нарочно ли правим грешки,които ни сближават?!?)
Лицето потъва,
препускам по завоите на алчната усмивката,
танцувам тихо по зелените му нерви
Думите са некролози за чувствата ни (отдавна)
Хоризонтът е кръгла нула.
С побелели очи ,свиря мълчание.
Мълчание Си (бемол)

опит


от мокрите върхове пътувам
в малка синя чанта за да
поникна в тялото му
като коса която той
ще отстрани веднага щом
увисна върху раменете му
после
съм болка в гърлото
и той нищо,нищо не говори
като думи искам да крещя
но пропадам по-надолу
по-мрачна от дим в дробовете
сред умрели цигари ще
възкръсна горда отново и
името ми ще се крие в
напуканите му устни
за да може най-накрая
когато завали
и той ме скрие под езика
без да мога даже да се защитя
завинаги да ме преглътне.