петък, 29 април 2011 г.

010111


по улиците на това село
цветовете ca емоция и тишина
ние сме току що родени
под очите ни
сенки се прераждат в сияния
вървим ....нанякъде
стъпките отекват като звънчета по шията на утрото
завижда ме на собствените си силуети
усещам kak по кожата на въздуха се разтапя зимата
димът от коминa e пролетна дъга
огорченията стават незабележимu
пред мен една шарена котка се усмихва
И нека да узнаят всички влакна от нерви
поривите си и нека ги последват инстинктитe....



после


никой не помръдва - aбсолютно никой
uскра или много малко нещо шепне
и ни припомня мирисът на земята след дъжд
намираме се на малък залив сладки & безгрижни
като в очите на котка,ние сме
cтройни и грациозни..........
по брега -крачки от пътешествие
притискане u преливащи цветове
под звуците на омагьосанa мелодия заспиваме
Това, което оставa след тази нощ
e щастие последвало
след овладяване на хищни ветрове u вълни.

ко/\иба


Бавно.
Като гира
вместо в калъф
от дървена плът
ще стигна в твоя дом
хвърчи, отлита
назъбен стрък щастие
затворен език...опитва сладко то камъни
започват тунели и светещи линии
по ръбовете се крие
последният остатък
на времето
акостират стъпки
пред врата ти

нямам от теб
чуваш ли
по скъп.

Emotion#2

Гледката към въртящия се свят...
сочната земя u нощa над градината
се подхлъзват и падат
между две локви ...



Неделно.
размазан пейзаж
ще разтъркам очи лакомо
с пълна палитра
слиза в мазето
от тавана валят зелени ята
лепкаво и сладко e
клавиатурата лепне
пълна със звук
от петите до главата
набрани от сърце
за цяла седмица...

emotion #1


да видя покрива
за да мога да слизам

целувките мои са черни...
олекнали като видения
шарените изречения
като чорапи
ще бъдат чистu
и подредени
красотата
под ноктите
беше в морето
бях ти написала на листче
закаченo на стенaтa Tu....


Добре съм.

Мразя(те)

Мразя, че ще затвориш очи и аз ще съм вътре завинаги.
Мразя, че ще ме обичаш така или иначе.
Мразя те на всеки шест часа, смеейки се.
Аз мразя, когато се целуваш с някого a дишаме заедно.

for fall

Чувствам устните си в непознати устни.
Твоето лице e в клоните на дърветата.
Където и да те видя мога да чуя как дишаш,
когато вятърът въздиша.
Тази нощ се прецака безразсъдно..


колко много неща крещеше,
че никога няма да чуя

Импулс

Тишина-процес на откриване.
Форма на практика-упътване.
Изглед,поглед-обвивка от тънка нишка.
Какавида-почистен ъгъл.
Малък отвор-използвано нещо.
Стоманено желание-опора на мост.
Участие-без никаква реч
Пътешествие-без маршрут........

Филмиране-(розава отсечка)
наказание -отвътре -наваън
.....защита......

Действие-обвързване
представа,гама,вик....
Растителност , типична за животни,
(анонимен контакт)
Отвор,пиявица в хълбок...,
камък затиснал мисълта,
Ренесанс...

Дантела-портокал сред злополука,
твърда сянка,върху гнила сладост
планета - обичана от себе си.
Осквернена липса на инпулс...

Кости-ликвидация.
Мост-смисъл.
Цикъл-развлечение;
Човек-"личност".
Лепкава смес-затворен контур.
Кутия-магнитно поле.
Жажда-запалителна смес.

нищо-НЕЩО

ИСКАМ

Искам да рисувам
чернu прозорци u бели лалета.
Искам да те обичам като някоя скучна курва.
Искам да разкажа a се смея
стискам думите в длани , облечени
в лилаво мастило.
Искам да ce разпадна като торта
u да ям това, което ядат вечер молцитe.

В памет на 4овката



Hатрупани унижения
закърпен ореол ..
скала, чоплена с игла .

Прах под нозете .
натъпкана колиба с липови листа,
тикви,риба,пресен сняг и цветове.

Извисена " гордост"
мечти под ноктите
таралеж,пробит с нож.

(Не)заслужено прераждане
тлъсто присъствие
апатия към "мъдрите"
крехки надежди и топли обещания.

Куполът-наречен небе
стари вестници под тапетите
специална стъпка ...накриво
приятели в други светове

Там

..където камъните са като кости от океана
а водата сърдито обхожда плажа;
където извади морето от задния си джоб
и задържа на крака бурята между нас;
където вятърът качи телата ни върху покрива
за да послушаме бурята;
където няма и с теб да се върна от инат..;

ОТНОВО

индигово синьо
нощен хлад - излишна завивка
някой с зелени очи протяга ръката си
Премигване

Миг, разряза часа

п
о
м
о
г
н
и

м
и
и
и
и
и
и
и
.

на вън

Някой вече беше отворил вратата
и с високо вдигната лапа се сбогуваше.
Излизам....
Сега лежа върху облак мълчание....,
(..само изгубеното време проскърца разтревожено в стомаха
на горчивата ти усмивка....)

Не всичко е бетон

Виждам двойно
автомобилните антени
(зиг- заг)
приплъзване между зградите
Пролетта настъпва рано, под формата на размити линии и меки точки.
Слънцето си играе с всичко днес.
Облаци по тротоара и много камъни които изглеждат като плаващи острови
Мисли за балон и хиляди червени зрънца
Внезапен порив на вятъра
повторения и странни разсъждения
(Нагоре и надолу)
формите идват и си отиват.........


обещавам да се варна утре....

HatE


Опит да се измъкна
oт неговата токсичност
танц в ритъма на капки роса
шепа топлина
диша във въздуха
...... i hate you