глупаво е
стърча върху спомените
които всеки ден
с котешка стъпка
се изплъзват
дочух шепот
който си пъха носа в нашите работи
в капана на огледалото
греховете са нанизани като мъниста
ръцете са бутове
върху коледно кресло
за да мога да спра
да мисля за него
трябва
(ли)
да си внуша
"отвращение"
Няма коментари:
Публикуване на коментар