нямам доверие в следващите часове специални мигове защото съм надежда за всяка падаща звезда която върти опашка на двора където някой просто пееше със звънци около глезените
промених се по малко говоря по вече казвам аз съм вече сива кутия с неразумна същност една гнида дълбоко в косата се е стоварила върху бритонът ми не излъчвам празни светлини но вземи тези лъчи.....