той реши друго.
очите са бели
по-бели
и дебели

той каза друго.
устата е суха
най-суха
и отворена

вечер е

 очите са съблечени
 аз лежа като пеперуда
 и питам комините 
 броят ли се вълшебните мигове
 на всички изпокъсани миглички....

 длани ,зелени ключалки,
 лачени боички,
 кестени, фиби, 
 брегове и истински русалки
 засядат между зъбите ми 
 вечер е

сетих се

зеленето
в устата на фара
и мекия мъх
по скалите
ще са спомени
под одеалото на котки
много скоро
когато времето се
развали
и мътни като
локвите
ще
украсим
дупки и тротоари
в душите си.

ОХЛЮВ

в онози дни
мечтая че
съм черупка
а ти влизаш там
всеки път
когато се страхуваш

доверие

нямам доверие в следващите часове
специални мигове
защото съм надежда за всяка
падаща звезда
която върти опашка
на двора
където някой просто
пееше
със звънци около глезените

вечеря

вечерям с мъже
бонбони и лимонада
точно в 19:00

вися като внимание

около мен се простират
нокти зъби плът и спомени
като
гордо страдащи мушици

присъствие

без излишна емоция
затварям очи
където надничат други лица
освен на тази която в този миг
е сляпа

стискам
отврям затварям
празни очи
те ме носят към
пълни с бури джобове
и
здъвкани билкови
дъвки

без да се тревожа
(това не води до никъде)
се превръщам в
-живот и здраве-
център на
излишна емоция