четвъртък, 29 септември 2011 г.

WE ARE


ние
сме
в главите
на
улици
и
празни
думи.

&.....?


Върху
очите ми, затворени,

се промъкват
мънички демони.
Ние сме
две повредени души, родени наново
или
(оздравели рани във тъмен коридор)
не СМЕ.

увити около себе си ,
дрехите са пътека
и
ходят пеша върху спомени
неща
и други.........
с изключение на този черен път,
загубил зрение за всичко....

събота, 10 септември 2011 г.

(от)МИНАЛО


Луната
над спомените
припада
като ранен самолет и
жълти,уморени очи
надничат през
ключалката
между платна и спомени
пуска корени
самотата
която преоблича дните
в преструвки,че
вече всичко е отминало
(от)МИНАЛО

нощна стража


В онези последни няколко нощти
ти се надигна
от изпаренията на алкохола

опипа ме-
аз съм-
те уверих,

а ти почервеня,раздразни се,
но не-каза-
не те искам,

тръгна да галиш бедрата ми
клечки в бельото,
които секи път палеше.

Наведох се да те възпра
и вдишах вбесеното ти
махай-се-оттук;

отново тишина

По-късно,след като заспа
ми просветна,че
безмилостното ти съзнание не се нуждаеше от мен
за последен път.

Не се здобрихме
като на раздяла,
остана само тежката задача
да бдя

над една възможност
която бе умряла
тогажа и отдавна.