Ръб

Прегръдките ни се крият
като бълхи между дрехите...
в тъмното блести черепът
на спокойното минало;
като трева над пресен гроб
поникват чувствата..
(Нарочно ли правим грешки,които ни сближават?!?)
Лицето потъва,
препускам по завоите на алчната усмивката,
танцувам тихо по зелените му нерви
Думите са некролози за чувствата ни (отдавна)
Хоризонтът е кръгла нула.
С побелели очи ,свиря мълчание.
Мълчание Си (бемол)