по средата
между нашите мисли се
борят сенки
изработени от вятъра
тогава
ме хвана за ръка
"Това не си ти, това съм аз"
началото на края
на един пулсиращ хоризонт
под тежестта на мълчаливото небе
очите ни побират всичките планети
сгънати в
хартиени самолети танцуваме с птиците
гледай капят капки
лети, лети докато попиват
в черните перца на гълъби и врани
и разкъсват нежно нашите хартиени криле
заедно
ние сме разбити и
плуваме в почвата като корени
пълзим заедно с червеи
нарязани на две от деца
поглеждам те с
лека усмивка по ръба на устните
уличното осветление трепери
дано ударите на надеждата утре
ни събудят по-смело
Няма коментари:
Публикуване на коментар