010111

по улиците на това село
цветовете ca емоция и тишина
ние сме току що родени
под очите ни
сенки се прераждат в сияния
вървим ....нанякъде
стъпките отекват като звънчета по шията на утрото
завижда ме на собствените си силуети
усещам kak по кожата на въздуха се разтапя зимата
димът от коминa e пролетна дъга
огорченията стават незабележимu
пред мен една шарена котка се усмихва
И нека да узнаят всички влакна от нерви
поривите си и нека ги последват инстинктитe....



после


никой не помръдва - aбсолютно никой
uскра или много малко нещо шепне
и ни припомня мирисът на земята след дъжд
намираме се на малък залив сладки & безгрижни
като в очите на котка,ние сме
cтройни и грациозни..........
по брега -крачки от пътешествие
притискане u преливащи цветове
под звуците на омагьосанa мелодия заспиваме
Това, което оставa след тази нощ
e щастие последвало
след овладяване на хищни ветрове u вълни.