crushed iris
петък, 29 април 2011 г.
на вън
Някой вече беше отворил вратата
и с високо вдигната лапа се сбогуваше.
Излизам....
Сега лежа върху облак мълчание....,
(..само изгубеното време проскърца разтревожено в стомаха
на горчивата ти усмивка....)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар