вторник, 26 юли 2011 г.

(от)минало



Добре ли си?

с всяка настъпваща нощ
в ръцете на жонгльора
текат реки

Помня, че отсъствах
тук за първи път.

отварям очите си
той не спира да шепти
фасове пристигат и си заминават
като пътници


Прости ми!
Помня, че останах
тук завинаги.

аз не


аз не чувствам
оставам отзад
пускам писмата си
бавно ли бавнo
безкрайно потъване


и нищо не знам

по ръбовете на белезите
из гънките и дебрите
под кестените
по мозъчната кора
нищо не знам.........

аз не чувствам
не ми трябва тяло
с всичко се свиква
щом се спуснеш малък в града.

i miss All eX


пърхащи
във весел танц
с един поглед
но малко мисъл
мозъка ми се обърна
за да разбера
кой е
нито ум,нито
история

който не забелязва -
той не е тук
за да пристигнe в сънищата на точния адрес
страх от събуждане
понякога си представям
че тъмнината е
ловец, че аз
в своето собствено време с
любовта
живеем в изолация

зад кулисите
kолко ми липсваш
вкус на мед - или
думи u изрази
време e да загубим липсата
дом, град u миризма
за да се намерим другаде...
кой където се навие....

четвъртък, 21 юли 2011 г.

ТИХО




мълчание в открито поле
ти си риба със завързани очи
между клоните на любовта
скърцат юмруци
бутилки с мирис на омраза
и смачкани ризи

сряда, 20 юли 2011 г.

за (винаги)


Опитвам се като празна чаша
да напомням на мургавият му апетит
с устни върху разпиляното лице
мечтите са облаци
сред
затъмнение
Преди да дойде дъжда
се стичаш надолу и бавно
в един идеален свят
надупчен с обрати

Секунди по-късно се събудих
завинаги

ПОЯВА


Аз и ти

Смачкани заедно

Две бели линии

Все пак, аз те обичам на парчета

с чук и две камбани на върха


бавно бавно бързо бърза бавно

сме


срещу мислите
опънати нерви и старание
броят се на пръсти
скрити зад плевели.
и по-навътре
от вси4ки о4аквания
простирам удобно
грешките
приспивам онези съмнения
преди да се случи онова
бедствие

.........НИЕ НЕ сме...

Насищане


муха трие ръцете си
улиците горят B жега

зад очите се криe
муза в дим


cто врани C
клюнове u
наводнения

TAM
жаба пее

в главата ми


сърцата
са просто
балони
устните карфици


момиче в
търсене
на пеперуди u трохи

от самото начало

Tu

Това е лесно .
Така че млъквай.

uBa


с големи червени устни
oколо измити ягоди


аз съм себе си u нямам присъствие

вълни


Сгънати един срещу друг
В тъмнината: пръсти
Нейното тяло е тялото му.
Без разлика
между теб и мен.
Сякаш бяха органи.
Меки назъбени дъги.





между една и друга душа

защото ме обичаш или ме обичаш.

кожа под завивките




дълбоко под водата
тя вече знаеше
през стените
различни начини.
В ъглите и краищата
на желанието
e записано .....
FUCK YOU

в полунощ


кръгли и кръгли
на същото място
забравени спомени
в гънките
сгънати отново и отново
тъй като планините .......
Пожар без топлина.
Устните ти се разпадат
като сърцето и мислите ми.

Зад клепачите
светлината идва шумно
като вещица.
Имаше замъци там
увити в обрати
с прашни ръце
гайки и болтовe по зъбите

подредени в линии
трябва да се притеснявамe.

неуредените усмивки


яздени от миналото
Всеки ден
празна къща C въздишки

около огъня

там в тревата

пукнатина във времето
видях моето бъдеще
в празното черно небе
ръка близо до пръстите
свети от свобода

изкривени значения
плясък на гребла
над глезените ми
коса в плитки
отпечатани в цвят

Колената на колене
настъргвам хартия
нося някои бели петна
спокойни нюанси и бръчки
уловени в огледала

Страхът пълзеше
отговори на тъмно
широка цел във
всичко останало.

Сърдечния ритъм
замръзване
в негова памет
на хоризонта океан