сряда, 20 юли 2011 г.

за (винаги)


Опитвам се като празна чаша
да напомням на мургавият му апетит
с устни върху разпиляното лице
мечтите са облаци
сред
затъмнение
Преди да дойде дъжда
се стичаш надолу и бавно
в един идеален свят
надупчен с обрати

Секунди по-късно се събудих
завинаги

Няма коментари:

Публикуване на коментар