crushed iris
сряда, 20 юли 2011 г.
за (винаги)
Опитвам се като празна чаша
да напомням на мургавият му апетит
с устни върху разпиляното лице
мечтите са облаци
сред
затъмнение
Преди да дойде дъжда
се стичаш надолу и бавно
в един идеален свят
надупчен с обрати
Секунди по-късно се събудих
завинаги
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар