нощна стража

В онези последни няколко нощти
ти се надигна
от изпаренията на алкохола

опипа ме-
аз съм-
те уверих,

а ти почервеня,раздразни се,
но не-каза-
не те искам,

тръгна да галиш бедрата ми
клечки в бельото,
които секи път палеше.

Наведох се да те възпра
и вдишах вбесеното ти
махай-се-оттук;

отново тишина

По-късно,след като заспа
ми просветна,че
безмилостното ти съзнание не се нуждаеше от мен
за последен път.

Не се здобрихме
като на раздяла,
остана само тежката задача
да бдя

над една възможност
която бе умряла
тогажа и отдавна.