сряда, 31 август 2011 г.
още
като зимни дни с нож изсечени
възкръсва навика-любов
с дълбоки сенки под очите
по-близо от някога
затрупват дните ни.....
обърнат наопаки
отговорът
е случаен.....докато
ботуша на морала не размачка страстите
защото още се обичаме
Ти...
§
Kрехкитe кости на раменете ми ca
нови издънки.
Аз живея живота си в шума
между паркирани храсти.
(около устните кръжат целувки)
Той крие в себе си истини, които
остават под уморените и стъпки.
Мастилото капе и цапа греховете
в черно и синьо.
Аз съм зъбци и колела в часовник.
(парадокс в кутия)
или изпотено бяло вино.
звуците на смях са заглушени
заглушени от писъци.
Абонамент за:
Публикации (Atom)