сряда, 1 юни 2011 г.

Тази нощ

Аз пия
мляко
в съня ти.
Хлъзгане.
Има буря зад мен.
Ти се издигаш като котка.

детство


Поглеждайки назад
стълбище
дърво-къща
виенско колело
тялото ми се превръща
в копринена риза
всеки ден
(Защо все по-рядко падат звезди
докато се клати небето
над мен????)
един буркан с маслини
изгреви като ястия от пъпеш
небостъргач растящ в червата
постоянен адрес в небето
без правила
пораснах

В мен


В тъмното.Нейният страх e на четири крака.
Мирише, подобно на ръжда
сънят не е
населено място или посока a e
като пъзел в едно мазе.
Пръстенът е трева.... те държат един на друг
но любов и навик не се достатъчни.
веднъж

след последната покана на въздуха
сред изразходван пожар
влюбена в пода припаднах....
зад мен захъркаха кадри
като на гости
пият мляко на цветя..
Искам да умра така с теб
в джоба си
под камък
почти невидима....