още

като зимни дни с нож изсечени
възкръсва навика-любов
с дълбоки сенки под очите
по-близо от някога
затрупват дните ни.....
обърнат наопаки
отговорът
е случаен.....докато
ботуша на морала не размачка страстите

защото още се обичаме

Ти...

Мислите ми копаят като минути......

скривам се в пространствата,
между линии,
секунди
и трепети.....
вътре, в лабиринта на надупченият ум
нищо не оцелява в мълчание.

Ти...

Избледняваш като детска приспивна песен или
отекваш като ехо
...докато кошмарите дишат алчно
между бедрата ни...

§

Kрехкитe кости на раменете ми ca
нови издънки.

Аз живея живота си в шума
между паркирани храсти.

(около устните кръжат целувки)

Той крие в себе си истини, които
остават под уморените и стъпки.

Мастилото капе и цапа греховете
в черно и синьо.

Аз съм зъбци и колела в часовник.
(парадокс в кутия)
или изпотено бяло вино.

звуците на смях са заглушени
заглушени от писъци.